- Една сутрин, преди повече от 20 години, София осъмна цялата със странни графити – надпис „Косьо, Хубен, Тушев“. Изглеждаше като обикновена хулиганщина, но бяха толкова много, че бе невъзможно да е просто надпис, който подпийнали младежи са оставили „за спомен”. Това ли бяха първите графити – съвременно изкуство тук? 

Първите графити ги направихме много по-рано около 1984-та, повлияни от американския филм Beat Street. Направихме ги с боя за обувки Salamander, която беше в канче. Иначе из пещерите в България сигурно има графити и на 10 000 години. Но в спрей вариант са от 1984-та.

- Спомняте ли си, когато направихте тази акция, как изглеждаше градът откъм графити? 

Предимно свързани с футболни пристрастия, остроумия. И обяснения в любов. Спреят беше много скъп в онези години.

- Оттогава до днес София сякаш се наводни с графити. Най-често срещани са нецензурните послания и патриотичните изображения на възрожденци, лъвове. Вие как ги намирате? 

Не ги одобравям, създават чувство за несигурност. Много рядко има хубави попадения.

- Имаше един доста популярен виц за двама души в египетска пирамида и единият казва: „Хайде, пиши к… и да бегаме”. Защо според вас хората имат склонност към нецензурни изображения и надписи? 

Това е бунт насочен срещу патриархалната структура на обществото. Когато един човек се чувства маргинализиран, той има първо да отговори. И е все пак по-приемливият вариант, защото има и много други.

- А защо у нас тази склонност сякаш се състезава с възрожденския кич? 

Защото съвременна България е много млада държава - от 1908 г. И в последните 100 години задачата е да била „да се наливат основите”. Това би трябвало да престане по-някое време. Особенно сега, след като сме в европейската общност. Мисля си, че с повишаване на доходите, необходимостта от възрожденски кич постепенно ще отпадне.

- Преди повече от половин година се вдигна страшен шум около надписа „Локо София“, направен от български сценични работници в Япония. Осъждате ли тази проява?

Напротив. Това е индикация, че дори и на сценичните работници не им пука от властта. Браво на тях. И на всеки човек изправил се срещу системата. Разбира се, те са си поели наказанието, но са вдъхновили някого. Това е есенцията на графитите. Не толкова техническото изпълнение, за което често няма време.

- Работата „В крак с времето” на Destructive Creation е другата улична творба – съвременно изкуство в България. Има ли други такива според вас?

Не следя отблизо българския стрийт арт, но съм сигурен, че има доста интересни попадения. Сещам се за един паметник на Димитър Благоев превърнат в Дядо Коледа, както и един „мемориал на Васил Левски”, инсталиран от кмет на автобусна спирка в провинцията.

Тези самоинициативи, които се провалят, са ми по-интересни.

- Има ли графити в българските градове, които харесвате?

За съжаление това което съм виждал е много безличнo, не мисля че има добро улично изкуство. Доста се имитира стилът на този или онзи.

- Извън възрожденския кич се появяват и всякакви цветни рисунки по фасадите, очевидно направени от хора с повече познания в рисуването. И въпреки това, голяма част от тях също изглеждат като кич – Дядо Добри, илюстрации по Валери Петров и пр. Защо е толкова трудно да се направи добро улично изкуство, което да не кич или откровена простотия? 

Защото това не е стински стрийт арт, а е одържавена атака към добрия вкус. Разбирам и общината, и художниците, но съм твърдо против тази практика. Създава се умишлено отново чувство за обреченост на всяка свободна инициатива. И изобщо контролът върху темите и върху художниците е много нездравословен.

-  В Ню Йорк, където живеете, има ли подобни кичозни произведения и каква е тяхната съдба? 

Не, няма подобни. Хората предпочитат данъците им да отиват за други по-смислени иниациативи.

- А кои са вашите любими улични произведения?

Разглеждам по-скоро авторите. Иначе произведенията са мислени да са временни. Ако нещо се разглежда по друг начин, то за мен вече губи „уличната си валидност”. В инстаграм има много чудесни произведения от улични художници.

- В момента върви акция на Клуб Z за почистване на градовете от нецензурни надписи и рисунки. Какво друго трябва да се почисти според вас?

Нека се изчисти абсолютно всичко! Дано да успеете да се справите с тази модна самодейност. Също - нулева толерантност за драскачите, както е в New York. Само тогава ще се появят истинските улични произведения.

- Няма ли опасност да се унищожи някое велико произведение на изкуството? 

Не, няма такива в България. Което е добро, то вече е заснето и това е достатъчно.